Пресечени орбити
Денят умря все още светъл.
Закапа странна здрачина.
На всичко стана ням свидетел
една заклета в нас луна.
Летя ли с мен в дълбочината
на звездния водовъртеж
или потъна в необята
на своя овладян копнеж?
Усети ли в мига вълшебен
какво се случи между нас?
Вълната с приливния гребен?
С отприщената нежна страст?
Неосъзнатата наслада
сред гейзери от тишина?
Очите, търсещи пощада
в усещането за вина?
До болка сплетените пръсти
в предверието на страха?
И двете свещи срещу кръста,
всеопрощаващи греха?
От днес сме свързани навеки.
И в студове и в топлина...
Изстраданите ни пътеки
сега се сливат във една.
Какво, че всичко ни разделя
и се изпречва срещу нас?
Все някоя света Неделя
ще дойде празник и за нас!
От щастието разлюляна
със звън вълшебен и свещен,
ще бие празнична камбана
единствено за теб и мен!
© Чавдар Тепешанов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Боже, колко ми е близко...
-
"На нас ни трябва
щастие в сражение родено.
Не по-голямо
от сърцето на човека
и не по малко
от вселената."
Четейки се сетих за финалните думи от едно стихотворение на Л. Левчев.
А в това стихотворение си рисувал с думи... -
Чудесно казано!
Поздравления, Чавдаре! -
Ако човек много вярва, това може и да се случи!И аз ще каза като Вики - Дано!
-
Дано дойде Неделята! Чудесно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
