Пресечени орбити
Денят умря все още светъл.
Закапа странна здрачина.
На всичко стана ням свидетел
една заклета в нас луна.
Летя ли с мен в дълбочината
на звездния водовъртеж
или потъна в необята
на своя овладян копнеж?
Усети ли в мига вълшебен
какво се случи между нас?
Вълната с приливния гребен?
С отприщената нежна страст?
Неосъзнатата наслада
сред гейзери от тишина?
Очите, търсещи пощада
в усещането за вина?
До болка сплетените пръсти
в предверието на страха?
И двете свещи срещу кръста,
всеопрощаващи греха?
От днес сме свързани навеки.
И в студове и в топлина...
Изстраданите ни пътеки
сега се сливат във една.
Какво, че всичко ни разделя
и се изпречва срещу нас?
Все някоя света Неделя
ще дойде празник и за нас!
От щастието разлюляна
със звън вълшебен и свещен,
ще бие празнична камбана
единствено за теб и мен!
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
