8 сент. 2017 г., 10:21

Преселение

728 1 4

Преселение

 

Кого трябва да пусне Европа,

че все я нападат рояк скакалци -

питат се някои мизантропи,

обзети от ужас, издигат стени.

 

Берлинската сага отново възкръсва

/досущ онзи безсмъртен зелен леприкон/,

по сто умножена, как ни е втръснала,

не ни бил писан спокоен дом!

 

А беше мечтана добрата Европа -

Спяща красавица, приказен сън!

Ние сме вътре, отвън други хлопат:

"Бързо пусни ни, изтребват ни вън!"

 

В фарс се превръща ужасната драма

с толкова много разбити съдби.

Брачното ложе е само за двама.

Принцът прекрасен е само един.

 

И изтощен, континентът се люшка

в милост Христова и страх от "потоп".

Ту скакалците взема на мушка,

ту приютява изстрадал народ.

 

Добро и зло странно се сплитат

в някаква древна, жестока игра.

И е Европа сега и Египет,

и Обетована, светла земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е от новите ми, Пепи. Част от трънливия ми път към класическия стих. След пожари остават само огризки, които трябва да събираш парче по парче и почнеш ли да се изправяш, пак те повалят. Отново и отново. Но аз не съм от тези, които се предават. Благодаря за усмивката.
  • Споделям тревожното чувство за съдбата на Европа...
  • Страхотен замисъл!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...