Преселение
Преселение
Кого трябва да пусне Европа,
че все я нападат рояк скакалци -
питат се някои мизантропи,
обзети от ужас, издигат стени.
Берлинската сага отново възкръсва
/досущ онзи безсмъртен зелен леприкон/,
по сто умножена, как ни е втръснала,
не ни бил писан спокоен дом!
А беше мечтана добрата Европа -
Спяща красавица, приказен сън!
Ние сме вътре, отвън други хлопат:
"Бързо пусни ни, изтребват ни вън!"
В фарс се превръща ужасната драма
с толкова много разбити съдби.
Брачното ложе е само за двама.
Принцът прекрасен е само един.
И изтощен, континентът се люшка
в милост Христова и страх от "потоп".
Ту скакалците взема на мушка,
ту приютява изстрадал народ.
Добро и зло странно се сплитат
в някаква древна, жестока игра.
И е Европа сега и Египет,
и Обетована, светла земя.
© Мария Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това е от новите ми, Пепи. Част от трънливия ми път към класическия стих. След пожари остават само огризки, които трябва да събираш парче по парче и почнеш ли да се изправяш, пак те повалят. Отново и отново. Но аз не съм от тези, които се предават. Благодаря за усмивката.
-
-
Споделям тревожното чувство за съдбата на Европа...
-
Страхотен замисъл!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
