МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
956 3877
8.09.2017 г., 10:21 ч.

Преселение 

  Поезия » Гражданска
458 1 4

Преселение

 

Кого трябва да пусне Европа,

че все я нападат рояк скакалци -

питат се някои мизантропи,

обзети от ужас, издигат стени.

 

Берлинската сага отново възкръсва

/досущ онзи безсмъртен зелен леприкон/,

по сто умножена, как ни е втръснала,

не ни бил писан спокоен дом!

 

А беше мечтана добрата Европа -

Спяща красавица, приказен сън!

Ние сме вътре, отвън други хлопат:

"Бързо пусни ни, изтребват ни вън!"

 

В фарс се превръща ужасната драма

с толкова много разбити съдби.

Брачното ложе е само за двама.

Принцът прекрасен е само един.

 

И изтощен, континентът се люшка

в милост Христова и страх от "потоп".

Ту скакалците взема на мушка,

ту приютява изстрадал народ.

 

Добро и зло странно се сплитат

в някаква древна, жестока игра.

И е Европа сега и Египет,

и Обетована, светла земя.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е от новите ми, Пепи. Част от трънливия ми път към класическия стих. След пожари остават само огризки, които трябва да събираш парче по парче и почнеш ли да се изправяш, пак те повалят. Отново и отново. Но аз не съм от тези, които се предават. Благодаря за усмивката.
  • Споделям тревожното чувство за съдбата на Европа...
  • Страхотен замисъл!
Предложения
: ??:??