8.09.2017 г., 10:21

Преселение

729 1 4

Преселение

 

Кого трябва да пусне Европа,

че все я нападат рояк скакалци -

питат се някои мизантропи,

обзети от ужас, издигат стени.

 

Берлинската сага отново възкръсва

/досущ онзи безсмъртен зелен леприкон/,

по сто умножена, как ни е втръснала,

не ни бил писан спокоен дом!

 

А беше мечтана добрата Европа -

Спяща красавица, приказен сън!

Ние сме вътре, отвън други хлопат:

"Бързо пусни ни, изтребват ни вън!"

 

В фарс се превръща ужасната драма

с толкова много разбити съдби.

Брачното ложе е само за двама.

Принцът прекрасен е само един.

 

И изтощен, континентът се люшка

в милост Христова и страх от "потоп".

Ту скакалците взема на мушка,

ту приютява изстрадал народ.

 

Добро и зло странно се сплитат

в някаква древна, жестока игра.

И е Европа сега и Египет,

и Обетована, светла земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е от новите ми, Пепи. Част от трънливия ми път към класическия стих. След пожари остават само огризки, които трябва да събираш парче по парче и почнеш ли да се изправяш, пак те повалят. Отново и отново. Но аз не съм от тези, които се предават. Благодаря за усмивката.
  • Споделям тревожното чувство за съдбата на Европа...
  • Страхотен замисъл!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...