purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
12 нояб. 2009 г., 01:13

Преселник 

  Поэзия
606 0 12

 

 

ПРЕСЕЛНИК

 

 

 

Завръщам се при вас, красавици зелени.

Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.

Прегръщах ви насън сред ниви изравнени,

аз хвърлих там горещото си горско семе

и там живях. Като забит в земята кол.

 

Там чувах гласовете ви в далечината –

ту яростни при буря, ту нежни след любов.

Аз пуснах клони сам над равнината

и мойта сянка беше благодатна,

и вкусен - дивият ми горски плод.

 

А вашата насмешка, на полето завистта

изпиваха живеца на буйния ми корен.

Завръщам се сега с разлистена душа,

дойдох при вас за миг да постоя

в божественото ви зелено лоно.

 

Тъй, както лястовиците се връщат

в гнездото, свито под стрехата преди лято.

В борба със времето да се запазя същия –

задъхвам се между върха и равнината.

И нося тишина. Роден да сея вятър.

 

 

 

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??