Преселник
ПРЕСЕЛНИК
Завръщам се при вас, красавици зелени.
Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.
Прегръщах ви насън сред ниви изравнени,
аз хвърлих там горещото си горско семе
и там живях. Като забит в земята кол.
Там чувах гласовете ви в далечината –
ту яростни при буря, ту нежни след любов.
Аз пуснах клони сам над равнината
и мойта сянка беше благодатна,
и вкусен - дивият ми горски плод.
А вашата насмешка, на полето завистта
изпиваха живеца на буйния ми корен.
Завръщам се сега с разлистена душа,
дойдох при вас за миг да постоя
в божественото ви зелено лоно.
Тъй, както лястовиците се връщат
в гнездото, свито под стрехата преди лято.
В борба със времето да се запазя същия –
задъхвам се между върха и равнината.
И нося тишина. Роден да сея вятър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
