26 мар. 2010 г., 15:06

Преситен

737 0 8

ПРЕСИТЕН

 

Преситих се от хорските интриги...

Преситих се от непочтени люде...

Преситих се – до шията ми стига

от травестити по душа и луди...

Преситих се от чуждата попара,

приятно надробена от злобари -

макар че има истина пра-стара

да не опитваш туй, което пари...

Преситих се – от удари под кръста.

Гърбът ми стана син от зли тояги.

Душата ми – от неизмити пръсти

се захаби – и иска да избяга...

Но ме измъчват силен глад и жажда

за нещо... ама истински красиво!

И тази пролет смятам да засаждам

Надеждата – тя в мен е още жива...

 

 

26.3.2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тази пролет и другата и по-другата пролет,продължавай Георги да засаждаш! Засаждай и пази,за да има красота!
    Поздрави!
  • Силно, стойностно - стихотворение, родено от наранена душа!!!
    Истинско, с оптимизъм!!!
  • Доловил си и моите чувства! Поздрав!
  • Прекрасно е!

    Но ме измъчват силен глад и жажда
    за нещо... ама истински красиво!
    Желая ТИ го!!!
  • Много актуално.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...