Преситен

Поезия » Друга

736 0 8

ПРЕСИТЕН

Преситих се от хорските интриги...

Преситих се от непочтени люде...

Преситих се – до шията ми стига

от травестити по душа и луди...

Преситих се от чуждата попара,

приятно надробена от злобари -

макар че има истина пра-стара

да не опитваш туй, което пари...

Преситих се – от удари под кръста.

Гърбът ми стана син от зли тояги.

Душата ми – от неизмити пръсти

се захаби – и иска да избяга...

Но ме измъчват силен глад и жажда

за нещо... ама истински красиво!

И тази пролет смятам да засаждам

Надеждата – тя в мен е още жива...

26.3.2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

penkovs (Стоян Пенков)

И тази пролет и другата и по-другата пролет,продължавай Георги да засаждаш! Засаждай и пази,за да има красота!
Поздрави!

2010-03-29T21:27:44+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

Силно, стойностно - стихотворение, родено от наранена душа!!!
Истинско, с оптимизъм!!!

2010-03-27T08:34:42+02:00
plami-6 (Плами)

Доловил си и моите чувства! Поздрав!

2010-03-27T08:02:57+02:00
penkovs (Стоян Пенков)

Прекрасно е!

Но ме измъчват силен глад и жажда
за нещо... ама истински красиво!
Желая ТИ го!!!

2010-03-27T07:56:44+02:00
snowjana (Снежана Францева)

Много актуално.

2010-03-26T21:07:00+02:00