Преследвам любовта
Плачът се надига в мен.
Преследван от тъга.
Бори се да надделее.
Да разтопи моята душа.
Самотата простира дългите си пипала.
Любовта се раздира от безпомощността.
Сълзите се леят като река.
Докосват страните ми
и се вливат в моята душа.
Защо Бог ме наказа така?
Нима съм грешница?
Пропаднала жена?
Не заслужавам ли целувка, утеха, сълза?
Вместо това все търся и намирам пустота!
Всичко е предопределено.
Колелото се завъртя.
А аз всеки ден бягам
и преследвам любовта!
Преследван от тъга.
Бори се да надделее.
Да разтопи моята душа.
Самотата простира дългите си пипала.
Любовта се раздира от безпомощността.
Сълзите се леят като река.
Докосват страните ми
и се вливат в моята душа.
Защо Бог ме наказа така?
Нима съм грешница?
Пропаднала жена?
Не заслужавам ли целувка, утеха, сълза?
Вместо това все търся и намирам пустота!
Всичко е предопределено.
Колелото се завъртя.
А аз всеки ден бягам
и преследвам любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Все права защищены
