Apr 19, 2007, 2:12 PM

Преследвам любовта

  Poetry
631 0 1
Плачът се надига в мен.
Преследван от тъга.
Бори се да надделее.
Да разтопи моята душа.
Самотата простира дългите си пипала.
Любовта се раздира от безпомощността.
Сълзите се леят като река.
Докосват страните ми
и се вливат в моята душа.
Защо Бог ме наказа така?
Нима съм грешница?
Пропаднала жена?
Не заслужавам ли целувка, утеха, сълза?
Вместо това все търся и намирам пустота!
Всичко е предопределено.
Колелото се завъртя.
А аз всеки ден бягам
и преследвам любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...