10 авг. 2024 г., 00:08

Пресметнах със усмивка

574 2 0

 

Животът си превърнах в равносметка 
на мойте побеляващи години, 
по улея на времето изтекли - 
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните,
в които преживявал съм съдбата, 
аз никога и никой не попитах - 
лекуват ли се болките в душата... 
Разбира се - присъщата ми скромност, 
позната на кого ли още не, 
от костите - до гладния ми мозък, 
съвсем не бе храната за поет... 
Но аз дробѝх от сухия комат, 
и мокрех със сълзите всеки залък, 
че най не се преглъща самота, 
която със любов ти подаряват...
Едва ли ще съм пръв или последен, 
излизал от сърдечния си ритъм. 
По-страшното е жив да бях погребал - 
надеждата преди да те опитам. 
Преди да се изправя от невярата, 
че може да си повече от истинска, 
и взора към мечтата да остане, 
наместо от калта да те измислям... 
И там, където крачат само смелите, 
аз волно прелетявам в необята, 
закичил се с усмивка до реверите, 
че нямам вече поводи да смятам!

 

©тихопат.
Данаил Антонов
09.08.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...