1 апр. 2012 г., 23:22

* * * (presto agitato)

963 0 18

                                                                                     ... piano... 

 

В тези думи…

няма място за утре…

… а всяка нощ покълват в съня ми

и Луната дреме нащърбено

осветила следите за връщане –

потеглям по тях с плахи стъпки

и стеля по пътя въпроси

незапомнени утрини в изгрева

все рисуват нозете ми боси…

 

… а небуден денят ме презира

с всеки миг извървян без посока

и в просъница сгънал си вятъра

пак разкъсва плътта ми до болка

бледи сенки напират по струните

в петолиния с търсещи ноти…

после тихо притихват в ръцете ми…

(и тогава… не мисля за после…)

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • струна си. =)
  • Харесах!
    Поздрав!
  • Не мога да си пусна музиката, но пък тя извира от стиха ти!
    Харесвам и други стихове, но точно стил на писане ми е любим!
    Нежност в ноти!
  • Много ми хареса, Ани!
    Мило е!

    Благодаря!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...