1 апр. 2012 г., 23:22

* * * (presto agitato)

965 0 18

                                                                                     ... piano... 

 

В тези думи…

няма място за утре…

… а всяка нощ покълват в съня ми

и Луната дреме нащърбено

осветила следите за връщане –

потеглям по тях с плахи стъпки

и стеля по пътя въпроси

незапомнени утрини в изгрева

все рисуват нозете ми боси…

 

… а небуден денят ме презира

с всеки миг извървян без посока

и в просъница сгънал си вятъра

пак разкъсва плътта ми до болка

бледи сенки напират по струните

в петолиния с търсещи ноти…

после тихо притихват в ръцете ми…

(и тогава… не мисля за после…)

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • струна си. =)
  • Харесах!
    Поздрав!
  • Не мога да си пусна музиката, но пък тя извира от стиха ти!
    Харесвам и други стихове, но точно стил на писане ми е любим!
    Нежност в ноти!
  • Много ми хареса, Ани!
    Мило е!

    Благодаря!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...