* * * (presto agitato)
... piano...
В тези думи…
няма място за утре…
… а всяка нощ покълват в съня ми
и Луната дреме нащърбено
осветила следите за връщане –
потеглям по тях с плахи стъпки
и стеля по пътя въпроси
незапомнени утрини в изгрева
все рисуват нозете ми боси…
… а небуден денят ме презира
с всеки миг извървян без посока
и в просъница сгънал си вятъра
пак разкъсва плътта ми до болка
бледи сенки напират по струните
в петолиния с търсещи ноти…
после тихо притихват в ръцете ми…
(и тогава… не мисля за после…)
