valqka (Валентин Василев)
515 2124
27 сент. 2017 г., 22:28

Превалява... 

  Поэзия
304 0 6

 

 

 

 

 

Небето изплака
от самота натежало.
Няма птици крилати,
сиви облаци само
воалират светлината.

 

Прозорци със сънни клепачи
примигват в тихо мъртвило,
от тъга, а-ха да заплачат,
но дъжд ги полива обилно
и измива очите им в зрача.

 

Съзирам през тях локви овални,
като зениците на моята есен,
шлейфът й златен вече е кален,
ах, ден удавен – бе жаден за песен,
дъжд ми в сърце превалява...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Рен, Албена, Марги, Нина, Веси, сърдечно ви благодаря момичета за коментарите, пожеланията и оценките! Трогнат съм от вниманието ви! Поздрави на всички!
  • Времето се променя, Валка. И дъждът в сърцето ще спре, повярвай ми. Докосна ме с този стих. Поздрави!
  • Носталгично, късно есенно, хубаво....
  • Тъжен си. Утре нама да си. Утре душата ти ще е измита от дъжда, свежа и готова за нови неща! Успех и радост!
  • Красиво звучи в стиховете ти есента, макар и тъжна ... Поздрави. Валентин!
  • "ах, ден удавен – бе жаден за песен,
    дъжд ми в сърце превалява..." .............а у мен, Вал, стихът ти, тъга навява... Обичайната ни виртуална прегръдка и тук, Вале!
Предложения
: ??:??