Превалява...
Небето изплака
от самота натежало.
Няма птици крилати,
сиви облаци само
воалират светлината.
Прозорци със сънни клепачи
примигват в тихо мъртвило,
от тъга, а-ха да заплачат,
но дъжд ги полива обилно
и измива очите им в зрача.
Съзирам през тях локви овални,
като зениците на моята есен,
шлейфът й златен вече е кален,
ах, ден удавен – бе жаден за песен,
дъжд ми в сърце превалява...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Василев Все права защищены
