Небето изплака
от самота натежало.
Няма птици крилати,
сиви облаци само
воалират светлината.
Прозорци със сънни клепачи
примигват в тихо мъртвило,
от тъга, а-ха да заплачат,
но дъжд ги полива обилно
и измива очите им в зрача.
Съзирам през тях локви овални,
като зениците на моята есен,
шлейфът й златен вече е кален,
ах, ден удавен – бе жаден за песен,
дъжд ми в сърце превалява...
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
