Небето изплака
от самота натежало.
Няма птици крилати,
сиви облаци само
воалират светлината.
Прозорци със сънни клепачи
примигват в тихо мъртвило,
от тъга, а-ха да заплачат,
но дъжд ги полива обилно
и измива очите им в зрача.
Съзирам през тях локви овални,
като зениците на моята есен,
шлейфът й златен вече е кален,
ах, ден удавен – бе жаден за песен,
дъжд ми в сърце превалява...
© Валентин Василев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
