4 февр. 2008 г., 17:46

Преврат

714 0 9

"Най-великата власт е да властваш над себе си."

 Сенека Млади

 

Заключих чувствата прогнили,

в душевната килия най-отзад.

Не вярвах, че ще имам сили,

да извърша в себе си преврат.

 

В миг измяната ми доловили,

те въстанаха с надежда за обрат

и до скъсване опънал жили,

знаех - пред нищо няма да се спрат.

 

Любовта тогава се намеси.

Новородена, след години отчаяние.

Старите ми спомени обеси,

на стълбове градени от мълчание.

 

Пречистен, влюбен и свободен,

откривах свят различен, нов.

Защо живял съм толкова поробен,

от илюзията за старата любов?

 

Все още нещо ме тревожи.

Изпитвам даже мъничко тъга.

На чувствата си сложих аз окови.

А сърцето? Него как да подменя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Леонид Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...