"Най-великата власт е да властваш над себе си."
Сенека Млади
Заключих чувствата прогнили,
в душевната килия най-отзад.
Не вярвах, че ще имам сили,
да извърша в себе си преврат.
В миг измяната ми доловили,
те въстанаха с надежда за обрат
и до скъсване опънал жили,
знаех - пред нищо няма да се спрат.
Любовта тогава се намеси.
Новородена, след години отчаяние.
Старите ми спомени обеси,
на стълбове градени от мълчание.
Пречистен, влюбен и свободен,
откривах свят различен, нов.
Защо живял съм толкова поробен,
от илюзията за старата любов?
Все още нещо ме тревожи.
Изпитвам даже мъничко тъга.
На чувствата си сложих аз окови.
А сърцето? Него как да подменя?
© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados