Feb 4, 2008, 5:46 PM

Преврат

  Poetry » Love
711 0 9

"Най-великата власт е да властваш над себе си."

 Сенека Млади

 

Заключих чувствата прогнили,

в душевната килия най-отзад.

Не вярвах, че ще имам сили,

да извърша в себе си преврат.

 

В миг измяната ми доловили,

те въстанаха с надежда за обрат

и до скъсване опънал жили,

знаех - пред нищо няма да се спрат.

 

Любовта тогава се намеси.

Новородена, след години отчаяние.

Старите ми спомени обеси,

на стълбове градени от мълчание.

 

Пречистен, влюбен и свободен,

откривах свят различен, нов.

Защо живял съм толкова поробен,

от илюзията за старата любов?

 

Все още нещо ме тревожи.

Изпитвам даже мъничко тъга.

На чувствата си сложих аз окови.

А сърцето? Него как да подменя?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...