gOra (Жанета)
41

5 янв. 2011 г., 18:59

Превратностите на живота

Поэзия » Философская

1.1K 0 2

Когато някой непознат сбърка и те плюне,

а ти с прегръдка грешката му покажеш,

той става ти приятел най-верен,

ризата си за теб е готов да свали даже.

Когато приятел - над теб бдял деня и нощя -

страхливо извърне очи и те излъже,

с писък се срутва в миг твойта душа...

Как вярата в него тогава да върнеш?...

Махваш с ръка и с усмивка прощаваш,

под мишница взимаш старото куфарче...

Тръгваш нататък, гарата отминаваш

последна, мярнала се като в тревата гущерче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

donkooooo (Донко Найденов)

Много хубаво стихотворение, изпълнено с много мъдрост!

2011-01-08T00:12:16+02:00
bohem

Мъдрости от живота... И аз взех своето куфарче...И сега съм тук

2011-01-05T21:00:55+02:00

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...