Превратностите на живота

Poetry » Philosophical

1.1K 0 2

Когато някой непознат сбърка и те плюне,

а ти с прегръдка грешката му покажеш,

той става ти приятел най-верен,

ризата си за теб е готов да свали даже.

Когато приятел - над теб бдял деня и нощя -

страхливо извърне очи и те излъже,

с писък се срутва в миг твойта душа...

Как вярата в него тогава да върнеш?...

Махваш с ръка и с усмивка прощаваш,

под мишница взимаш старото куфарче...

Тръгваш нататък, гарата отминаваш

последна, мярнала се като в тревата гущерче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

donkooooo (Донко Найденов)

Много хубаво стихотворение, изпълнено с много мъдрост!

2011-01-08T00:12:16+02:00
bohem

Мъдрости от живота... И аз взех своето куфарче...И сега съм тук

2011-01-05T21:00:55+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0