5.01.2011 г., 18:59

Превратностите на живота

1.1K 0 2


 

Когато някой непознат сбърка и те плюне,

а ти с прегръдка грешката му покажеш,

той става ти приятел най-верен,

ризата си за теб е готов да свали даже.

 

Когато приятел - над теб бдял деня и нощя -

страхливо извърне очи и те излъже,

с писък се срутва в миг твойта душа...

Как вярата в него тогава да върнеш?...

 

Махваш с ръка и с усмивка прощаваш,

под мишница взимаш старото куфарче...

Тръгваш нататък, гарата отминаваш

последна, мярнала се като в тревата гущерче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво стихотворение, изпълнено с много мъдрост!
  • Мъдрости от живота... И аз взех своето куфарче...И сега съм тук

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...