19 янв. 2010 г., 17:43

Превърнали във лято есента

853 0 22

Любов безспир жадуват устните,

за среща с тях поемат в утринта -

с целувка да събудят Слънцето

и да полеят с нежност зрънцето,

отворило очички за света.

 

 

В гърди тупти сърцето шеметно -

напук на другите. И суета

под миглите се крие. Пламенно

горят страните им - предесенно.

В дует - завинаги, запели песента.

 

 

 

Копнеят да е здрава връзката,

да гали Обич всички сетива,

да се будят с обич в прегръдките

и нежни да са им целувките,

превърнали във лято есента.

 

 

 

Успеят ли, са двама късметлиите -

през трудно минат ли, да му се насладят.

Че изпитът за тях е бил във стръмното

в живота им - от мигове, от трудното...

 

По пътя щом поемат, да вървят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и хармонично е в кротката лиричност на тези стихове, в здравата им философия, в повика им за сбъдване на доброто...Благодаря ти, Петинка!
  • Много красиво и много романтично звучи!
    Прекрасен стих, с прекрасно послание,
    от талантлива поетеса! ПОЗДРАВИ!
  • Намопмни ми моите първи трепетни мигове...Беше края на лятото, бяхме влюбени, гледахме лунната пътека над морето. Бяхме млади. Сега вече 20 години сме заедно...Струваше си всичко, което изживяхме. Благодаря за този стих!
  • "Успеят ли, са двама късметлиите-
    през трудно минат ли, да му се насладят."

    Със низ от късмет и от трудни моменти
    животът тъче своя вечен килим.
    Каквото изтеглиш щом бръкнеш във делвата
    с такова ще теглиш в легло и бразди...

    Аплодисменти за мъдростта!
  • За любовта няма прегради!
    Поздрав, Петинка!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...