19 янв. 2010 г., 17:43

Превърнали във лято есента

854 0 22

Любов безспир жадуват устните,

за среща с тях поемат в утринта -

с целувка да събудят Слънцето

и да полеят с нежност зрънцето,

отворило очички за света.

 

 

В гърди тупти сърцето шеметно -

напук на другите. И суета

под миглите се крие. Пламенно

горят страните им - предесенно.

В дует - завинаги, запели песента.

 

 

 

Копнеят да е здрава връзката,

да гали Обич всички сетива,

да се будят с обич в прегръдките

и нежни да са им целувките,

превърнали във лято есента.

 

 

 

Успеят ли, са двама късметлиите -

през трудно минат ли, да му се насладят.

Че изпитът за тях е бил във стръмното

в живота им - от мигове, от трудното...

 

По пътя щом поемат, да вървят!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво и хармонично е в кротката лиричност на тези стихове, в здравата им философия, в повика им за сбъдване на доброто...Благодаря ти, Петинка!
  • Много красиво и много романтично звучи!
    Прекрасен стих, с прекрасно послание,
    от талантлива поетеса! ПОЗДРАВИ!
  • Намопмни ми моите първи трепетни мигове...Беше края на лятото, бяхме влюбени, гледахме лунната пътека над морето. Бяхме млади. Сега вече 20 години сме заедно...Струваше си всичко, което изживяхме. Благодаря за този стих!
  • "Успеят ли, са двама късметлиите-
    през трудно минат ли, да му се насладят."

    Със низ от късмет и от трудни моменти
    животът тъче своя вечен килим.
    Каквото изтеглиш щом бръкнеш във делвата
    с такова ще теглиш в легло и бразди...

    Аплодисменти за мъдростта!
  • За любовта няма прегради!
    Поздрав, Петинка!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...