19.01.2010 г., 17:43

Превърнали във лято есента

846 0 22

Любов безспир жадуват устните,

за среща с тях поемат в утринта -

с целувка да събудят Слънцето

и да полеят с нежност зрънцето,

отворило очички за света.

 

 

В гърди тупти сърцето шеметно -

напук на другите. И суета

под миглите се крие. Пламенно

горят страните им - предесенно.

В дует - завинаги, запели песента.

 

 

 

Копнеят да е здрава връзката,

да гали Обич всички сетива,

да се будят с обич в прегръдките

и нежни да са им целувките,

превърнали във лято есента.

 

 

 

Успеят ли, са двама късметлиите -

през трудно минат ли, да му се насладят.

Че изпитът за тях е бил във стръмното

в живота им - от мигове, от трудното...

 

По пътя щом поемат, да вървят!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво и хармонично е в кротката лиричност на тези стихове, в здравата им философия, в повика им за сбъдване на доброто...Благодаря ти, Петинка!
  • Много красиво и много романтично звучи!
    Прекрасен стих, с прекрасно послание,
    от талантлива поетеса! ПОЗДРАВИ!
  • Намопмни ми моите първи трепетни мигове...Беше края на лятото, бяхме влюбени, гледахме лунната пътека над морето. Бяхме млади. Сега вече 20 години сме заедно...Струваше си всичко, което изживяхме. Благодаря за този стих!
  • "Успеят ли, са двама късметлиите-
    през трудно минат ли, да му се насладят."

    Със низ от късмет и от трудни моменти
    животът тъче своя вечен килим.
    Каквото изтеглиш щом бръкнеш във делвата
    с такова ще теглиш в легло и бразди...

    Аплодисменти за мъдростта!
  • За любовта няма прегради!
    Поздрав, Петинка!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...