19 ene 2010, 17:43

Превърнали във лято есента

852 0 22

Любов безспир жадуват устните,

за среща с тях поемат в утринта -

с целувка да събудят Слънцето

и да полеят с нежност зрънцето,

отворило очички за света.

 

 

В гърди тупти сърцето шеметно -

напук на другите. И суета

под миглите се крие. Пламенно

горят страните им - предесенно.

В дует - завинаги, запели песента.

 

 

 

Копнеят да е здрава връзката,

да гали Обич всички сетива,

да се будят с обич в прегръдките

и нежни да са им целувките,

превърнали във лято есента.

 

 

 

Успеят ли, са двама късметлиите -

през трудно минат ли, да му се насладят.

Че изпитът за тях е бил във стръмното

в живота им - от мигове, от трудното...

 

По пътя щом поемат, да вървят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и хармонично е в кротката лиричност на тези стихове, в здравата им философия, в повика им за сбъдване на доброто...Благодаря ти, Петинка!
  • Много красиво и много романтично звучи!
    Прекрасен стих, с прекрасно послание,
    от талантлива поетеса! ПОЗДРАВИ!
  • Намопмни ми моите първи трепетни мигове...Беше края на лятото, бяхме влюбени, гледахме лунната пътека над морето. Бяхме млади. Сега вече 20 години сме заедно...Струваше си всичко, което изживяхме. Благодаря за този стих!
  • "Успеят ли, са двама късметлиите-
    през трудно минат ли, да му се насладят."

    Със низ от късмет и от трудни моменти
    животът тъче своя вечен килим.
    Каквото изтеглиш щом бръкнеш във делвата
    с такова ще теглиш в легло и бразди...

    Аплодисменти за мъдростта!
  • За любовта няма прегради!
    Поздрав, Петинка!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...