Снощи гледах снимките ти във албума.
Далечни. Прашни. Черно-бели.
И започнах бавно - дума подир дума,
да редя върху листата онемели.
А ти ме гледаше отвсякъде засмяна.
Напук на мислите ми тъй унили...
Така те помня - бунтарка неразбрана!
Така присъстваш в крехките ми рими!
Облечена във снежнобяло
с приятели и близки покрай теб...
Но кой е сложил черно наметало?
Някой с мозъка не е наред! ...