През август идва есента
Снощи гледах снимките ти във албума.
Далечни. Прашни. Черно-бели.
И започнах бавно - дума подир дума,
да редя върху листата онемели.
А ти ме гледаше отвсякъде засмяна.
Напук на мислите ми тъй унили...
Така те помня - бунтарка неразбрана!
Така присъстваш в крехките ми рими!
Облечена във снежнобяло
с приятели и близки покрай теб...
Но кой е сложил черно наметало?
Някой с мозъка не е наред!
Ето, идваш и ще кажеш:
Хайде, стига сте ридали, баш сега!
Някой виц набързо ще разкажеш...
- Вуйчо, дръж се мъжки - не така...
.............................................................
Небето плаче със сълзите на дете.
Навън е тъмно още сутринта.
Листата падат - няма сила да ги спре!
От август вече идва есента!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
