Смъртта ме погледна през твойте очи,
отне ми всичко без време!
Макар и страха ми да не личи -
останах самичка без тебе!
Студен си... студено... студея и аз...
Но търся пътека през бремето.
Всеки спомен за теб ще е толкова жив,
колкото живо е времето...
© Неделина Кабаиванова Все права защищены