4 ago 2008, 6:22

През бремето...

  Poesía
849 0 9

 

 

 

Смъртта ме погледна през твойте очи,
отне ми всичко без време!
Макар и страха ми да не личи -
останах самичка без тебе!
Студен си... студено... студея и аз...
Но търся пътека през бремето.
Всеки спомен за теб ще е толкова жив,
колкото живо е времето...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубава поезия.
  • Тъжно. Но най-доброто изкуство (без значение какво) се ражда от болката, не от радостта. Хареса ми!
  • Толкова си те харесах, ама това ми дойде вледеняващо. Дано не ти е за дълго чувството, красавичке. Много силен изказ и планини от болка в шепичка редчета.
  • Добро!!!!!!
  • ,,Всеки спомен за теб ще е толкова жив,
    колкото живо е времето...''
    Изплакан стих! Малко силен ми дойде.
    Настръхнах!
    Поздравления!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...