4 ago 2008, 6:22

През бремето... 

  Poesía
663 0 9

 

 

 

Смъртта ме погледна през твойте очи,
отне ми всичко без време!
Макар и страха ми да не личи -
останах самичка без тебе!
Студен си... студено... студея и аз...
Но търся пътека през бремето.
Всеки спомен за теб ще е толкова жив,
колкото живо е времето...

 

 

 

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубава поезия.
  • Тъжно. Но най-доброто изкуство (без значение какво) се ражда от болката, не от радостта. Хареса ми!
  • Толкова си те харесах, ама това ми дойде вледеняващо. Дано не ти е за дълго чувството, красавичке. Много силен изказ и планини от болка в шепичка редчета.
  • Добро!!!!!!
  • ,,Всеки спомен за теб ще е толкова жив,
    колкото живо е времето...''
    Изплакан стих! Малко силен ми дойде.
    Настръхнах!
    Поздравления!
  • хубаво!

  • днес натъжаваш с иначе прекрасен стих...но времето...времето лекува всичко. всичко. топла прегръдка от мен за да не мръзнеш по пътеката.....
  • красива тъга...много хубав стих...пътеката е топлина...
    прегръщам те с обич, Неделина...
  • СТУДЕНО Е!Но да не продължава дълго...С пожелание!
Propuestas
: ??:??