4.08.2008 г., 6:22

През бремето...

Поезия

842 0 9

Смъртта ме погледна през твойте очи,
отне ми всичко без време!
Макар и страха ми да не личи -
останах самичка без тебе!
Студен си... студено... студея и аз...
Но търся пътека през бремето.
Всеки спомен за теб ще е толкова жив,
колкото живо е времето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765 (Ани Монева)

Много хубава поезия.

2008-10-22T08:45:18+03:00
Yes_Baby_ (Чингапук)

Тъжно. Но най-доброто изкуство (без значение какво) се ражда от болката, не от радостта. Хареса ми!

2008-08-05T11:14:35+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Толкова си те харесах, ама това ми дойде вледеняващо. Дано не ти е за дълго чувството, красавичке. Много силен изказ и планини от болка в шепичка редчета.

2008-08-05T04:57:45+03:00
alex_ucho (Алекс учо)

Добро!!!!!!

2008-08-05T03:01:12+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,Всеки спомен за теб ще е толкова жив,
колкото живо е времето...''
Изплакан стих! Малко силен ми дойде.
Настръхнах!
Поздравления!

2008-08-04T23:23:27+03:00