Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна,
в мелодия и стих,
в полъх от криле на птица.
Ако понякога за нещичко ти бъда нужна –
при теб съм, пак ще ме почувстваш,
толкова несъвършена...
в аромат на цвете и сълза в росата.
И не съм ти чужда, ...