galaxi (Галина)
87 168
11.07.2017 г., 16:27 ч.

През ехото на тишината 

  Поезия » Любовна
492 0 4

Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна, 
в мелодия и стих,
в полъх от криле на птица. 

Ако понякога за нещичко ти бъда нужна –
при теб съм, пак ще ме почувстваш,
толкова несъвършена...
в аромат на цвете и сълза в росата.
И не съм ти чужда,
само земна... и неприземена. 

 

Galaxi

© Галина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??