galaxi (Галина)
87 170
Jul 11, 2017, 4:27 PM

През ехото на тишината 

  Poetry » Love
392 0 4

Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна, 
в мелодия и стих,
в полъх от криле на птица. 

Ако понякога за нещичко ти бъда нужна –
при теб съм, пак ще ме почувстваш,
толкова несъвършена...
в аромат на цвете и сълза в росата.
И не съм ти чужда,
само земна... и неприземена. 

 

Galaxi

© Галина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??