Jul 11, 2017, 4:27 PM

През ехото на тишината

  Poetry » Love
813 0 4

Нали така ми казваш вече да си тръгна –
с това бездумие, като полуплесница,
не вярвам, и не искам...
все се прокрадвам
през ехото на тишината да се върна, 
в мелодия и стих,
в полъх от криле на птица. 

Ако понякога за нещичко ти бъда нужна –
при теб съм, пак ще ме почувстваш,
толкова несъвършена...
в аромат на цвете и сълза в росата.
И не съм ти чужда,
само земна... и неприземена. 

 

Galaxi

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...