През годините
Един след друг се нижат дните
като зрънца от броеница
и мислим само да сме сити,
а не за полета на птица.
Приятелите ми са малко,
с годините се разпиляха
и чувствата дори са жалки,
стаени само в обща стряха!
В любов които ми се клеха
предадоха ме най-безславно!
Ако е някаква утеха -
забравила съм ги отдавна!
На враговете съм простила,
а те на мен дали простиха?
Или усмихват се насила,
зад ъгъла ме дебнат тихо.
Умерените оптимисти
ми обещаваха промяна…
Порока вместо да изчисти
тя сипе рана върху рана!
Със миналото се сбогувам -
отказвам да съм нечий съдник!
Как идва бъдещето чувам,
остана само да се сбъдне!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елка Тодорова Все права защищены
