2.08.2019 г., 9:47

През годините

1.3K 11 24

 

Един след друг се нижат дните

като зрънца от броеница

и мислим само да сме сити,

а не за полета на птица.

 

Приятелите ми са малко,

с годините се разпиляха

и чувствата дори са жалки,

стаени само в обща стряха!

 

В любов които ми се клеха

предадоха ме най-безславно!

Ако е някаква утеха -

забравила съм ги отдавна!

 

На враговете съм простила,

а те на мен дали простиха?

Или усмихват се насила,

зад ъгъла ме дебнат тихо.

 

Умерените оптимисти

ми обещаваха промяна…

Порока вместо да изчисти

тя сипе рана върху рана!

 

Със миналото се сбогувам -

отказвам да съм нечий съдник!

Как идва бъдещето чувам,

остана само да се сбъдне!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...