През годините
Един след друг се нижат дните
като зрънца от броеница
и мислим само да сме сити,
а не за полета на птица.
Приятелите ми са малко,
с годините се разпиляха
и чувствата дори са жалки,
стаени само в обща стряха!
В любов които ми се клеха
предадоха ме най-безславно!
Ако е някаква утеха -
забравила съм ги отдавна!
На враговете съм простила,
а те на мен дали простиха?
Или усмихват се насила,
зад ъгъла ме дебнат тихо.
Умерените оптимисти
ми обещаваха промяна…
Порока вместо да изчисти
тя сипе рана върху рана!
Със миналото се сбогувам -
отказвам да съм нечий съдник!
Как идва бъдещето чувам,
остана само да се сбъдне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елка Тодорова Всички права запазени
