През края на дните

Забрави сетивата,

посрещни ме с душата,

нека да те погледам,

нека обич ти дам.

Приюти ме в сърцето –

като цвете, в което 

нов живот се разтваря, 

в пустошта не изгаря.

Прогони самотата,

потъни в необята –

аз до теб ще застана,

за ръка ще те хвана.

Нека свят се разпадне,

небе гръмко да падне,

отново мен ще усещаш,

моят поглед ще срещаш.

Притвори си очите,

виж през края на дните,

там се раждат звезди,

любов там отведи.

Душите те осветяват,

ярки – не остаряват –

носят светло мечтите,

чак през края на дните.