14.09.2025 г., 12:34

През края на дните

215 0 0

Забрави сетивата,

посрещни ме с душата,

нека да те погледам,

нека обич ти дам.

 

Приюти ме в сърцето –

като цвете, в което 

нов живот се разтваря, 

в пустошта не изгаря.

 

Прогони самотата,

потъни в необята –

аз до теб ще застана,

за ръка ще те хвана.

 

Нека свят се разпадне,

небе гръмко да падне,

отново мен ще усещаш,

моят поглед ще срещаш.

 

Притвори си очите,

виж през края на дните,

там се раждат звезди,

любов там отведи.

 

Душите те осветяват,

ярки – не остаряват –

носят светло мечтите,

чак през края на дните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...