Sep 14, 2025, 12:34 PM

През края на дните

  Poetry
216 0 0

Забрави сетивата,

посрещни ме с душата,

нека да те погледам,

нека обич ти дам.

 

Приюти ме в сърцето –

като цвете, в което 

нов живот се разтваря, 

в пустошта не изгаря.

 

Прогони самотата,

потъни в необята –

аз до теб ще застана,

за ръка ще те хвана.

 

Нека свят се разпадне,

небе гръмко да падне,

отново мен ще усещаш,

моят поглед ще срещаш.

 

Притвори си очите,

виж през края на дните,

там се раждат звезди,

любов там отведи.

 

Душите те осветяват,

ярки – не остаряват –

носят светло мечтите,

чак през края на дните.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...