Въздух, Небе и Вода
През окото от облаци небето прозира...
Синева безутешна!
За свободата ти колко мечтах?
От извора в който вятъра топъл извира...
Тишина безпогрешна!
Колко думи във теб измълчах?
С ръката която само шепа трошици събира...
Душа моя грешна!
Колко цветни алеи със сълзите ти бистри полях?
Това което истински търсиш - самó те намира...
Любов моя нежна!
Ти си моите Въздух, Небе и Вода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
