Въздух, Небе и Вода

Poetry

600 1 0

През окото от облаци небето прозира...
Синева безутешна!
За свободата ти колко мечтах?

От извора в който вятъра топъл извира...
Тишина безпогрешна!
Колко думи във теб измълчах?

С ръката която само шепа трошици събира...
Душа моя грешна!
Колко цветни алеи със сълзите ти бистри полях?

Това което истински търсиш - самó те намира...
Любов моя нежна!
Ти си моите Въздух, Небе и Вода.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0