Въздух, Небе и Вода

17.05.2018 г., 16:51 ч. 2024-06-05T16:13:11+03:00

Поезия

425 1 0

През окото от облаци небето прозира...
Синева безутешна!
За свободата ти колко мечтах?

От извора в който вятъра топъл извира...
Тишина безпогрешна!
Колко думи във теб измълчах?

С ръката която само шепа трошици събира...
Душа моя грешна!
Колко цветни алеи със сълзите ти бистри полях?

Това което истински търсиш - самó те намира...
Любов моя нежна!
Ти си моите Въздух, Небе и Вода.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.