17.05.2018 г., 16:51  

Въздух, Небе и Вода

597 1 0

През окото от облаци небето прозира...
Синева безутешна!
За свободата ти колко мечтах?

 

От извора в който вятъра топъл извира...
Тишина безпогрешна!
Колко думи във теб измълчах?

 

С ръката която само шепа трошици събира...
Душа моя грешна!
Колко цветни алеи със сълзите ти бистри  полях?

 

Това което истински търсиш - самó те намира...
Любов моя нежна!
Ти си моите Въздух, Небе и Вода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...