През погледа на Никифор

13 авг. 2012 г., 09:44

Поэзия » Другая

592 0 3

О, Никифоре, твоята глава

след битката е много по-полезна:

търкулна се в зелената трева,

когато мечът български я резна!

Сега е само череп, обкован

с искрящото сребро, превърнат в чаша!

Ще вдигне с нея българският хан

победен тост - орендата е наша!

Ти сам избрал си своята съдба -

надменността ромейска те довърши!

Ще скита дълго твоята душа -

за нея адът няма да се свърши!

Загуби, Никифоре - не успя!

Земята ни с омраза не запали!...

Наливай, виночерпецо, сега

догоре тежки, празнични бокали!

daninad (Дани)

2012-08-14T22:02:18+03:00

Наздраве, Мариански, с Никифорова кратуна.../освен историческия план асоциирам и нещо друго, сайтно, актуално/
pupi83 (Петя Стрелчева)

2012-08-13T18:05:03+03:00

Невероятно силен стих!Докосна ме,благодаря!
Самодива (Вики)

2012-08-13T13:56:26+03:00

Чудесно!