Aug 13, 2012, 9:44 AM

През погледа на Никифор 

  Poetry » Other
593 0 3

О, Никифоре, твоята глава

след битката е много по-полезна:

търкулна се в зелената трева,

когато мечът български я резна!

 

Сега е само череп, обкован

с искрящото сребро, превърнат в чаша!

Ще вдигне с нея българският хан

победен тост - орендата е наша!

 

Ти сам избрал си своята съдба -

надменността ромейска те довърши!

Ще скита дълго твоята душа -

за нея адът няма да се свърши!

 

Загуби, Никифоре - не успя!

Земята ни с омраза не запали!...

Наливай, виночерпецо, сега

догоре тежки, празнични бокали!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Наздраве, Мариански, с Никифорова кратуна.../освен историческия план асоциирам и нещо друго, сайтно, актуално/
  • Невероятно силен стих!Докосна ме,благодаря!
  • Чудесно!
Random works
: ??:??