О, Никифоре, твоята глава
след битката е много по-полезна:
търкулна се в зелената трева,
когато мечът български я резна!
Сега е само череп, обкован
с искрящото сребро, превърнат в чаша!
Ще вдигне с нея българският хан
победен тост - орендата е наша!
Ти сам избрал си своята съдба -
надменността ромейска те довърши!
Ще скита дълго твоята душа -
за нея адът няма да се свърши!
Загуби, Никифоре - не успя!
Земята ни с омраза не запали!...
Наливай, виночерпецо, сега
догоре тежки, празнични бокали!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.