През полето
Вървиш, тревата жилава и суха,
просторът ням.
Кой е бил? Какво е било тука?
Ограбен храм.
Птица там. Посестримата на
душата гола.
Като изсъхнала сълза
върху икона.
От плач неведом в нивите разплискан
и в твойта гръд.
Неведом свят. И ти - понесъл всичко.
Не пътник - път.
просторът ням.
Кой е бил? Какво е било тука?
Ограбен храм.
Птица там. Посестримата на
душата гола.
Като изсъхнала сълза
върху икона.
От плач неведом в нивите разплискан
и в твойта гръд.
Неведом свят. И ти - понесъл всичко.
Не пътник - път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
Ти си невероятен - безкраен път...
