27 авг. 2025 г., 05:55

През прозореца наднича лъч светлина

175 0 0

През прозореца наднича лъч светлина
Плахо се протяга, още е сънлив
Но веднъж роден, той има свобода
Да създава чудеса, макар да е свенлив

 

Промъква се тихо край зелени листа
Обагря ги грижливо и нежно в златисто
А там на отсрещната жълта стена
Се извайва отражение - свежо и чисто

 

После бързо се оглежда, продължава
Към стъклена кана приютила вода
Там минута-две се заиграва
Водата отразява, дава топлина

 

Една картина скучае на стената
Лъчът към нея вече по уверено върви
И ето, слънце нашари цветята
Вятър полюшна зелени треви

 

Лъчът започна лекичко да избледнява
Скоро ще изчезне, сякаш е смутен
Но стаята грее щастливо и съзнава
Идва, изпълнен с настроение ден

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Alef Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...