През прозореца наднича лъч светлина

През прозореца наднича лъч светлина
Плахо се протяга, още е сънлив
Но веднъж роден, той има свобода
Да създава чудеса, макар да е свенлив

Промъква се тихо край зелени листа
Обагря ги грижливо и нежно в златисто
А там на отсрещната жълта стена
Се извайва отражение - свежо и чисто

После бързо се оглежда, продължава
Към стъклена кана приютила вода
Там минута-две се заиграва
Водата отразява, дава топлина

Една картина скучае на стената
Лъчът към нея вече по уверено върви
И ето, слънце нашари цветята
Вятър полюшна зелени треви

Лъчът започна лекичко да избледнява
Скоро ще изчезне, сякаш е смутен
Но стаята грее щастливо и съзнава
Идва, изпълнен с настроение ден