17 апр. 2009 г., 08:42

През прозореца се свива като

609 0 2

През прозореца се свива като
Ново сътворение
Безплатен залез
Снимам го
И го пращам да се бори със проблемите ми
Защото сам не мога да се справя

А ти къде си
Помниш ли
И мъчно ли ти е

Аз тъжен съм понякога
Но се усмихвам
На даденото ми бъдеще
Защото...

През моя прозорец вали
Забравен порой от остарели думи
И непредсказуеми са утрешните дни
Но ще се оправя някак си ако се загубя

Защото имам тази мъничка надежда
Като фотография на пурпурно небе
Тя ме води
Аз я следвам
И ми е тъжно
Докато ми е добре

15.04.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • изглежда точно така:
    http://presli.files.wordpress.com/2008/12/dscf0341.jpg
    (:
  • "И ми е тъжно
    Докато ми е добре" - На всички им е такова, но не смеят да си го признаят.
    Браво.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....