През пръстите се плъзна тихо времето
Разделяме се днес задружни и сплотени,
безкористно мечтаещи за този ден.
През пръстите се плъзна тихо времето
до този миг. И тъжен... И студен...
Изпращаме с цветя красивите години,
изминали в безгрижие, и радост, и тъга...
Последно сбогом, училище любимо,
оставило в душите ни... следа.
Сега в очите парят спомени ранени.
По бузата се стича гаснеща сълза.
През пръстите се плъзна тихо времето,
в което били сме някога деца.
П.П: Приемам всякаква редакция!:)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
