13.05.2008 г., 11:05

През пръстите се плъзна тихо времето

7.3K 0 15

Разделяме се днес задружни и сплотени,

безкористно мечтаещи за този ден.

През пръстите се плъзна тихо времето

до този миг. И тъжен... И студен...

 

Изпращаме с цветя красивите години,

изминали в безгрижие, и радост, и тъга...

Последно сбогом, училище любимо,

оставило в душите ни... следа.

 

Сега в очите парят спомени ранени.

По бузата се стича гаснеща сълза.

През пръстите се плъзна тихо времето,

в което били сме някога деца.

 

 

 

П.П: Приемам всякаква редакция!:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....