22 июн. 2011 г., 23:50
През рамото
Ту лош... или до смърт необходим -
кога сълза в окото, я опора,
не съм ли чезнел често яко дим,
захвърлен като стар петак на двора...
Познавам този свят, но не и кой
ме прати тук, прекършил мойта воля:
сънувам мир, а ми отреждат бой,
роден съм гол, а ме обличат в роля.
А тази роля - клан и недоклан -
не ми отива, не, не ми отива:
защо профуквам чар или талант,
за да заслужа лъвската си грива?!
Какъв ти лъв? И всъщност откъде?
Макар че в тази джунгла на живота
ръмжа, оголвам зъб като ренде,
когато нейде се прокрадва злото.
Едва ли славей в мен се суети,
пера да ежи, глас да каканиже...
Пресипнал съм, ми казваш, доста ти
и нотите не зная, то се вижда...
Не скачам с теб, очаквам своя скок,
не пея с теб, наум изричам песни.
Ти казваш, че съм кладенец дълбок...
Тогаз над мен защо си се надвесил?!
Изпълнен съм догоре аз със връх,
душата ми от страх ще се прегърби,
че само ако си поема дъх,
ще те затрупам с горести и скърби...
© Ивайло Терзийски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.44262.html" target="_blank"><img src="http://s3.rimg.info/4c7899acd8519c363837bbfc129f9d4c.gif" border="0" /></a>
-
Ваше Благородие!
Знайно е, че има едно пени, което струва милиони.
Вашият стар петак ми напомни за него, кой знай защо.
Поздравления, Бароне! -
Не стар петак, ала пендара златна
си в пазуха гореща ти - поет.
Светът оголил зъб насреща
очаква кръв, а ти си в цвете мед.
Щом злото не търпиш, си миролюбец
от тези, дето с думи покоряват - бард.
На птица устрема във тебе се надига,
и става ти небето дом и свят.
И не защото си страхлив береш тревоги,
а неспокойството за тези на земята.
Орел преминал висоти безмерни
си вие изгреви по ръбове в скалата.
Защото вулканичен твоят зов
лети нагоре към вселени необхватни,
ти кладенец не си дълбок,
а извор пръскащ струи звездопадни.
Така е, до горе си със връх,
преливаш от дилемите човешки.
Не са ти чужди горески и скръб,
и славей е сърцето ти от песни.
За теб, Бароне! -
далечни поздрави:
azura_luna (Петя Цанева
voda (Елица Ангелова
irena-docheva (Ирена Дочева
Djein_Ear (Евгения Тодорова
plami-6 (Плами )
valia1771 (Ивон )
Traum (Цвети Йордановa
Самотния_вълк (Севделин Порчев)
silvina84 (Силви )
Eia (Росица Танчева
galina999 (Галина Иванова
voda (Елица Ангелова
ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров
Djein_Ear (Евгения Тодорова
ВаняИ (Ваня Иванова
Ена (Елена Гоцева
marceline (Мариана Демирова
elenasim1 (Елена Петрова -
Лош и необходим по човешки. И този, който ни праща тук, чрез страдание и горест ни казва,че не славата и ежедневните боричкания с времето, обстоятелствата, живота, ще ни върнат хармонията, с която идваме...
-
Севделин, понякога ударената сричка в ритмичната стъпка не съвпада с естесвеното ударение на съответната дума. И това създава впечатление за аритмия, но е нормално.
Ще потърся примери при стихове на изявени поети и ще ти ги изпратя на Лични. Както и за пренесените изрази...
С най-добри чувства, Елица.
-
Ето как всички в страничката на Барона направихте забавна и интересна вечерта ми! Поздрави!
-
Е, и...аз и в предишния текст точно това прочетох...
"Едва ли славей в мен се суети,
пера да ежи, глас да каканиже..."
и
"Едва ли славей в мен се суети,
пера да ежи, глас звънлив да ниже..",
аз си харесвам оригинала, а който не знае да си отвори тълковен речник и да чете, какво е каканиже!
Много пъти съм казвала, че поезията не се обяснява, тя се чувства!
А ти Бароне има за какво да вдигнеш високо глава!
Зная, че приемаш критика, но стиха ти е повече от майсторски, и няма защо да доуточняваш, но ти знаеш...! -
Еее, страхотна редакция!!!
-
Харесах! С поздрави, Ив!
-
Ту лош... или до смърт необходим -
сълза в окото, търсена опора,
не съм ли често чезнел яко дим,
захвърлен като стар петак на двора...
Познавам този свят, но кой ли Бог
ме прати тук, щом някой път безволев:
сънувам мир, а ми отреждат бой,
роден съм гол, а ме обличат в роля.
А тази роля - клан и недоклан -
не ми отива, не, не ми отива:
защо профуквам чар или талант,
за да заслужа лъвската си грива?!
Какъв ти лъв? И всъщност откъде?
Макар че в тази джунгла на живота
ръмжа, оголвам зъб като ренде,
когато нейде ситни стъпки злото.
Едва ли славей в мен се суети,
пера да ежи, глас звънлив да ниже...
Пресипнал съм, ми казваш, доста ти
и нотите не зная, то се вижда...
Не скачам с теб, очаквам своя скок,
не пея с теб, наум изричам песни.
Ти казваш, че съм кладенец дълбок...
Тогаз над мен защо си се надвесил?!
Изпълнен съм догоре сякаш с връх,
душата ми от страх ще се прегърби,
че само ако си поема дъх,
ще те затрупам с горести и скърби...
-
Бих искала да споделя и моето мнение - не на компетентен поет, а на читател.
Според мен най-важната роля на едно стихотворение е да докосва читателя с пресъздадени емоционални състояния и послания. Тя е изпълнена достатъчно добре, за да не мога да категоризирам прочетеното като слаб текст.
Естествено, всеки (според своята индивидуалност) изразява и възприема по различен начин, а едно от най-прекрасните неща е точно различието ни. Иначе светът би бил прекалено еднообразен и скучен.
Затова, всъщност, е хубаво да има дискусии като тази - по произведението, без лични нападки.
-
Г-н Порчев,
...Да бъдеш човек е като гостоприемен хан.
Всяка сутрин идва по някой.
Радост, депресия, подлост, мимолетни чувства като нечакани гости пристигат.
Посрещай и гощавай!
Дори да са рояк беди, които отнасят покъщнината, ти всеки гост почитай.
...Може би прочистват място за някоя нова наслада.
Мрачни мисли, преструвки и злост – посрещни ги със смях на вратата и ги покани да влязат.
Който и да дойде, благодарен бъди, понеже всеки ти е бил изпратен като учител от отвъдното...
Мевлана Джелаледдин Руми (1207 - 1273)
-
Много ми хареса!
-
Севделин, приветствам искреността и смелостта ти да излезеш с критично мнение за стиха на Ивайло. Защото виждам, че не е от злонамереност, а просто така възприемаш творбата.
Но не знам защо говориш за ритъм и метрика.
Тук е употребена класическата стъпка ЯМБ и е спазена във всеки ред –
от началото до края. Римите също са налице.
А това, че всяка строфа (ред) трябва да е смислово завършена, си е твое лично изискване.
Мисълта, даже в рамките на куплета, може да не е завършена и да продължава в следващия. Това е срещано явление в поезията.
Надявам се да се съгласиш с мен.
Поздрави! -
Посланията на стиха ти надничат между редовете...
Поетичен дар си за този свят, Иво!
Бъди влюбен и много щастлив!!! -
"Ту лош... или до смърт необходим -
кога сълза в окото..."!!!
Не, Бароне...не си лош, просто си много чувствителен и талантлив!
За таланта ти сам си знаеш, нали! Как съм разбрала, че си чувствителен ли? От очите ти!
Възхищение! -
Бароне,Ив, невероятен си!Стиховете ти са истинско удоволствие!Поздрав!
-
"Изпълнен съм догоре аз със връх,
душата ми от страх ще се прегърби,
че само ако си поема дъх,
ще те затрупам с горести и скърби..."
Не я затрупвай, а я обичай
И тези горести и скърби, и тях обикни.
Чудесен стих!
-
Поздравления за стойностната творба, съчетала философското начало и лиричността на душата ти...
-
!!!,,роден съм гол, а ме обличат в роля.'' Поздрав!
-
Поздрави далечни:
velikataniki (Николина Милева
Katriona (Кети Рашева
mariniki (Магдалена Костадинова)
voda (Елица Ангелова
Жулли (Юлия Димитрова
silvina84 (Силви )
-
Ами такава ни е съдбата, на поетите - връх от горести и скърби! Поздрав за този силен стих!
-
дълбок поетичен кладенец си, Ивайло...
ти...и великолепна ти поезия..
сърдечен поздрав.. -
ДА!!!
-
Тук чувам отново горестния вой на Единака.
И се радвам.
Защото в този Образ има гордо страдание и протест, който респектира...
С възхита, Ивайло! -
"сънувам мир, а ми отреждат бой,
роден съм гол, а ме обличат в роля"
Тръгвам си изпълнена от тук, Ив!
И ще се връщам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
