През рамото

Поэзия » Философская

1.5K 1 27

Ту лош... или до смърт необходим -

кога сълза в окото, я опора,

не съм ли чезнел често яко дим,

захвърлен като стар петак на двора...

Познавам този свят, но не и кой

ме прати тук, прекършил мойта воля:

сънувам мир, а ми отреждат бой,

роден съм гол, а ме обличат в роля.

А тази роля - клан и недоклан -

не ми отива, не, не ми отива:

защо профуквам чар или талант,

за да заслужа лъвската си грива?!

Какъв ти лъв? И всъщност откъде?

Макар че в тази джунгла на живота

ръмжа, оголвам зъб като ренде,

когато нейде се прокрадва злото.

Едва ли славей в мен се суети,

пера да ежи, глас да каканиже...

Пресипнал съм, ми казваш, доста ти

и нотите не зная, то се вижда...

Не скачам с теб, очаквам своя скок,

не пея с теб, наум изричам песни.

Ти казваш, че съм кладенец дълбок...

Тогаз над мен защо си се надвесил?!

Изпълнен съм догоре аз със връх,

душата ми от страх ще се прегърби,

че само ако си поема дъх,

ще те затрупам с горести и скърби...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

baijim (Бай Джим)

<a href="http://smiles.33b.ru/smile.44262.html" target="_blank"><img src="http://s3.rimg.info/4c7899acd8519c363837bbfc129f9d4c.gif" border="0" /></a>

2011-06-30T14:15:49+03:00
ananel (Нелиса)

Ваше Благородие!
Знайно е, че има едно пени, което струва милиони.
Вашият стар петак ми напомни за него, кой знай защо.

Поздравления, Бароне!

2011-06-26T14:21:05+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Не стар петак, ала пендара златна
си в пазуха гореща ти - поет.
Светът оголил зъб насреща
очаква кръв, а ти си в цвете мед.
Щом злото не търпиш, си миролюбец
от тези, дето с думи покоряват - бард.
На птица устрема във тебе се надига,
и става ти небето дом и свят.
И не защото си страхлив береш тревоги,
а неспокойството за тези на земята.
Орел преминал висоти безмерни
си вие изгреви по ръбове в скалата.
Защото вулканичен твоят зов
лети нагоре към вселени необхватни,
ти кладенец не си дълбок,
а извор пръскащ струи звездопадни.
Така е, до горе си със връх,
преливаш от дилемите човешки.
Не са ти чужди горески и скръб,
и славей е сърцето ти от песни.

За теб, Бароне!

2011-06-25T09:02:03+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

далечни поздрави:

azura_luna (Петя Цанева
voda (Елица Ангелова
irena-docheva (Ирена Дочева
Djein_Ear (Евгения Тодорова
plami-6 (Плами )
valia1771 (Ивон )
Traum (Цвети Йордановa
Самотния_вълк (Севделин Порчев)
silvina84 (Силви )
Eia (Росица Танчева
galina999 (Галина Иванова
voda (Елица Ангелова
ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров
Djein_Ear (Евгения Тодорова
ВаняИ (Ваня Иванова
Ена (Елена Гоцева
marceline (Мариана Демирова
elenasim1 (Елена Петрова

2011-06-24T11:58:15+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

Лош и необходим по човешки. И този, който ни праща тук, чрез страдание и горест ни казва,че не славата и ежедневните боричкания с времето, обстоятелствата, живота, ще ни върнат хармонията, с която идваме...

2011-06-24T05:42:15+03:00