9 сент. 2012 г., 12:14  

Чужди ветрове

857 0 10

Този вятър, дето ме отнесе

толкова далеч от роден край,

днес ме люшка и с лъжовна песен

ми разказва за измислен рай.

 

Пей ми, ветре! Може да повярвам,

че дърво без корен пак цъфти.

Щом съм тука, значи тъй е трябвало.

(Знаеш повече, разказвай ти.)

 

Имаш ли посока за обратно?

Чака ли ме бащиният праг?

Духай, ветре, в тази необятност.

Може ти да ме завърнеш пак.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Сашо!
    Но защо не публикуваш?
  • Вятърът край мен се спусна,
    твойте думи нежно ми шепти.
    Сякаш нежно ме целуна
    и в косите ми се приюти.
    ----------------------------------
    И рисуваш приказна картина,
    Слънцето ме гали с лъчи.
    И какво от туй, че иде есен, зима,
    щом до мен си с влюбени очи.
    -------------------------------------
    Хубав, образен, докосващ и топъл стих!
    Поздрави, Ели!
  • Благодаря на всички!
  • Немирник е твоят стих! Хареса ми!
  • Все така неземно вдъхновена!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...